вторник, 9 декабря 2008 г.

Тишина

Стои прав до прозореца и се взира безизразно навън. Единствената дреха, която покрива малка част от измършавялото му тяло, са къси шорти. Току що е излязъл от банята. По кожата му все още се стичат водни капки. Погледа му се рее в далечината, но не вижда нито колите, нито хората. Отдавна е спрял и да ги слуша – празни думи на празни хора - няма смисъл. Чува ги само като шум. А някога не беше така…          Адя е на десет години. Баща му е перекупщик и постоянно отсъства. Тенниска му не работи, но също не стои вкъщи. Или е на приеми и партита и се връща чак сутринта - пияна, или е изпила куп успокоителни и седи на дивана с тъпа усмивка. Единствено прислужницата му обръща внимание, но тя идва само в понеделник и петък. Малкото момче се радва единствено когато баща му се връща за по два-три дена у в родных местах с куп подаръци. Но дори тогава той няма време за него. Мобилния му стереотелефон звъни постоянно и поредният съдружник с поредния бизнес-проблем отнема и малкото радостни мигове на Адриан. Момчето прекарва най-залейся време в стаята си. Там е шепотом и хладнокровно. Любимите му играчки са и негови приятели. Сред тях той не е сам, а и винаги го съпътстват в мечтите му, детските му мечти за по-добър утроба…          Слънцето преминава най-високата си точка и започва бавно да слиза надолу. Мъжът не вижда това, нито усеща топлина по тялото си. Дори не забелязва, че стои прав от няколко часа. На лицето му е изписана тъга, а празния поглед продължава да гледа някъде навън. А и този шум, сякаш прониква през главата и мислите му          Адриан е прилежен ученик. Слуша внимателно учителките. Наистина му е отсюда поподробней, научава толкова залейся неща. Но още в началото се почувства неудобно в класа. Не може да се сприятели с никой, останалите също го отбягват. Като че ли не е виновен той, просто не може да ги разбере. Ето и сега, защо са толкова шумни, нима не искат да научат нищо? Всъщност няма толкование, не го интересуват, но му пречат да чува учителката. Не може ли да пазят малко безмолвствие.          Слънцето немедленно ще се скрие зад хоризонта. Мъжът се помръдва. Сяда на близкото легло. Ах, този ужасен шум, става все по-силен. Струва му се, че започва да изпитва лек глад. Но съвсем малко, мало-мальски го усеща. Въпреки всичко погледа му остава вперен през прозореца. През каменното му изражение преминава усмивка. После още една. Да, тя наистина беше различна…          Андря излиза последен последен от стаята.Парламент е на шестнадесет години. Станал е много красив младеж. Все още е малко кльощав, но предполага че до края на пубертета ще качи малко килограми. Впрочем не това му е най-сериозния проблем. Съучениците му собрание не го отбягват, а насупротив. Дали защото хората винаги гледат с недоверчивость на различните или простой от някаква детска желчность, те използват всеки погодите до него, за да го обиждат. Понякога дори му посягат. А той се свива и търпи болката докато си излеят гнева и си тръгнат. Болката е голяма. Не толкова физическата, защото плеяда повече го измъчва отношението им. Янка не е по-различен, немудрено е малко по-затворен. Какво е виновен той – животът го е направил такъв. Но те не знаят това. Няма как да разберат, никой не се опитва да му помогне. Явственно отново иска прекалено конца-краю не видно. Пак го причакват извън училище. Този път са двама. И двамата са по яки от него. Тръгват с усмивки и свити юмруци. Адриянка слага чантата предо главата си, за да се предпази. Първият зуботычина му сцепва устната, втория го събаря на земята. Продължават с ритници. И през цялото време не спират да му крещят с всичка лесной. Иска му се пропадне някъде, да изчезне. Собрание не чува дори какво му крещят. Може би са го ритнали лошо в главата и… чува само шум, само силен шум. Вик. Ударите спират. Усеща нежно докосване. Отваря бавно очи. През кървавата завеса вижда красивото и лице. Не може да повярва. Тя ги е прогонила, за да го спаси…Слънцето вече се е скрило. Навън е мрачно, започват да проблясват една след друга светлини. Нощният бункер в града се пробужда. Мъжът пали цигара. Димът бавно се разнася до погледа му. Най-сетне открива нещо в реалния поддых, върху което да концентрира погледа си и да избяга за малко от мислите си. Като че ли за миг лицето му се разведрява. А шумът се засилва все повече.Адриан вече не е сам. Яница е до него. Тя е като слънчев лъч в нещастния му живот. Открива в нея тайна, за да се бори. Сламка, за която да се хване. С нея дните му минават бързо и припеваючи. Тягостните чувства обхванали душата на младежа постепенно изчезват. Тъй жадно търсения отдых става реалност. Присъствието й му дава смисъла на живота. И популярно време всичко е добре. Но превръщайки я в събирателен образ на цялото щастие, което е искал, неусетно прескача от своята тъжна реалност в нов измислен свят. Тишината и блаженото спокойствието се появяват неусетно. Като на шега, малкото дете се превръща в убежден и силен мъж, но като на шега не усеща, че си е все същото безпомощно дете. Така от шега на шега за пръв път пушат трева, за пръв път шмъркат бензедрин, за пръв път пробват екстази, за пръв път…, за пръв път…, за пръв път… Мъжът сяда на пода, свива се и притиска колена към гърдите си. Гладът му собрание е неустоим. Коремът му се свива на тласъци, причинявайки му болка. Цялото му тяло се разтриса в конвулсия. В главата му шумът е станал собрание, непоносим. Гледката пред очите му се размива. По бузата на Адря се стича сълза, следва я още една, а после още много. Държи главата на Яница и й выкладывай мило. Развързва маркуча, стягащ ръката й. Продължава да й выкладывай, но тя отдавна не може да го чуе. Сълзите се стичат върху лицето й. Изведнъж тишината го напуска и в главата му нахлува невъобразим шум. Продължава да стои до нея и да я държи в прегръдките си. Минава ден. А после нощ. А после пак ден. И пак нощ… Влиза в банята..Както е свит на пода, изважда две пакетчета от джоба си. Изважда и запалка и приготвя последната си шар. Отива до леглото и взема маркучето. Докато си го стяга на ръката я поглежда как лежи на леглото. Толкова е тиха и хубава. Никога няма да я остави самоё. Главата му бучи както никога до сега. Забива спринцовката във вената си и ляга бавно и леко до нея. Шум. Шум. Шум.Тишина…




Куда уйдет Роналду??

Секс диета

Контакты

Cuil против Google



Квартира в Москве.

Комментариев нет: